Основни граматични правила на българския език – достъпен ресурс за правилно писане и редакция.

Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Запетая при еднократно употребени съюзи "и" и "или" в просто изречение 91. - За прости изречения, свързани с еднократно употребени съюзи "и" и "или" в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила: 91.1. - Не се отделят със запетая две прости изречения, ако са непосредствено свързани със съюзите "и" и "или" и ако всяко от простите изречения е независимо и може да се употребява самостоятелно. Примери: Лазурът на небето потъмня и в сухата обилна светлина се промъкна нещо болезнено и неспокойно. Очевидно не разбираше смисъла на разговора или искаше да го промени. 91.2. - Пише се запетая между две прости изречения, ако началото на второто изречение започва с и и първото просто изречение пояснява второто. Примери: Докато се усетя, и ме обраха. Ако бъдеш обвинен незаслужено, и ти ще негодуваш. 91.3. - Когато между две прости изречения, свързани със съюзите и или или, е разположено друго просто изречение, което пояснява първото изречение, пред и, или се поставя запетая. Примери: Но тя знаеше, че той пак щеше да дойде, и това я изпълваше с радостна тревога. Ася се изправила до момчето, което стояло до нея, и погледнала предизвикателно. 91.4. - Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с обособена част, пред и, или се пише запетая. Примери: Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна важното съобщение. Цяла вечер Ангел говореше, отметнал артистично глава назад, или се смееше на вицовете на приятелите си. 91.5. - Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетая, пред и, или се пише запетая. Пример: Ние закъсняхме, разбира се, и изпуснахме началото на пиесата. 91.6. - Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите и, или, завършва с обръщение, пред и, или се пише запетая. Примери: Отивай, Мария, и не се бой! Обадете ми се, деца, или ми пуснете имейл. 92. - Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто е въведено с относително местоимение и пояснява сказуемото от първото просто изречение. Примери: И стана каквото стана! Посочете който искате човек тук! Взех каквото ми попадна пред очите в първия миг. Ще се срещам с когото си искам. Не яжте каквото Ви падне. Учи колкото можеш. Дадох на Иван каквото искаше.  Цитатът завършва тук.

„Дори“ е наречие с усилваща функция, което често намира приложение в различни контексти на българския език. Този документ има за цел да осигури яснота и насоченост при използването на запетая пред „дори“, като разглежда всички релевантни граматически и стилистични аспекти. Спазването на тези правила гарантира правилната и прецизна употреба на думата в различни контексти. Дефиниция на думата „дори“ „Дори“ е наречие, което внася допълнителен или неочакван елемент в изказването. То подчертава изненадващи или акцентирани факти, добавяйки усилваща стойност на казаното. В определени случаи „дори“ може да функционира и като съюз, свързвайки части от изречението, които са логически или смислово свързани. Употреба на запетая пред „дори“ „Дори“ като наречие обикновено не изисква запетая, тъй като е част от основното изречение и не разделя различни синтактични единици. Когато „дори“ действа като съюз, свързващ две или повече части на изречението, често се поставя запетая пред него, за да се отделят логически и смислово свързани части. „Дори“ като наречие Когато „дори“ е използвана като наречие и не въвежда нова синтактична част, запетая пред нея не се поставя. Това е стандартното правило за употребата на „дори“ в тази роля. Примери: Вятърът беше толкова силен, че дори дърветата се огъваха. Момичето беше толкова тихо, че дори слънцето не можеше да я събуди. „Дори“ като съюз Когато „дори“ изпълнява функцията на съюз и свързва две части на сложносъставно изречение, поставянето на запетая пред нея е задължително. В тези случаи „дори“ въвежда допълнителна информация или акцент, който логически отделя различните части на изречението. Примери: Луната светеше ярко, дори звездите не можеха да я засенчат. Реката беше тиха, дори вълните не нарушаваха спокойствието. „Дори“ в рамките на сложни изречения В сложни изречения, когато „дори“ въвежда подчинено изречение или условие, което добавя неочаквана или изненадваща информация, запетая пред нея е задължителна. Примери: Пътят беше дълъг и труден, но дори най-силните момчета не се оплакваха. Усмивката на момичето беше толкова заразителна, че дори дърветата сякаш се усмихваха с нея. Изключения и специални случаи Няма специални случаи или изключения, при които правилата за употребата на запетая пред „дори“ да не са валидни. Във всеки контекст трябва да се спазват посочените правила, съобразявайки се със синтактичната функция на думата в изречението. Бележка за Дори Интересно е да се отбележи, че „дори“ може да играе роля на риторичен маркер, когато се използва в изречения, подчертаващи парадоксални или неочаквани ситуации. В такива случаи, употребата на запетая може да зависи от стилистичния контекст, а не само от граматическата норма. Например: „Дори вятърът замря, когато слънцето се скри зад облаците.“ В този случай, запетаята подчертава риторичната функция на „дори“, засилвайки ефекта на изненадата.

Запетая пред "докато" "Докато" е съюз в българския език, който служи за свързване на две изречения или части от изречение. Обикновено този съюз въвежда подчинено изречение, което определя времевото съвпадение или продължителността на две действия. В зависимост от контекста, "докато" може да изпълнява и други функции, като например противопоставяне или съпоставка на две събития или състояния. Функции на съюза "докато" Времева функция : "Докато" се използва за изразяване на едновременно протичане на две действия или за определяне на продължителността на едно действие по отношение на друго. Пример : Вълните се разбиваха в скалите, докато  луната изгряваше над хоризонта. Противопоставителна функция : "Докато" може да се използва за въвеждане на подчинено изречение, което противопоставя едно действие или състояние на друго. Пример : Момичето се усмихваше, докато  звездите мълчаливо наблюдаваха от небето. Функция на съпоставка : Понякога "докато" служи за сравнение на две събития, които се случват едновременно, но при които има контраст. Пример : Вятърът студено духаше, докато  слънцето ярко огряваше земята. Правила за употреба на запетая пред "докато" 1. Запетая се поставя пред "докато", когато съюзът въвежда подчинено изречение, което определя времето на действие. Пример 1 : Реката тихо течеше, докато  дърветата се накланяха над водата. Пример 2 : Морето блестеше под лъчите на слънцето, докато  вълните нежно се плискаха по брега. 2. Запетая се поставя пред "докато", когато изразът, който съюзът въвежда, е противопоставен на основното изречение. Пример 1 : Луната тихо се издигаше на небето, докато  вятърът започна да стихва. Пример 2 : Усмивките грееха на лицата им, докато  звездите се появяваха една по една в нощното небе. 3. Запетая се поставя пред "докато", когато изразът, който въвежда съюзът, е обособен и уточнява съпоставка или продължителност на действие. Пример 1 : Пътят криволичеше сред планините, докато  слънцето залязваше на хоризонта. Пример 2 : Момичето наблюдаваше морето, докато  вълните нежно се разплискваха около краката й. Изключения и специални случаи в правилата за запетаята 1. Не се поставя запетая пред "докато", когато той е част от сложен съюз или израз, който не изисква отделяне. Пример 1: Тя не спираше да върви докато не достигна до върха. Пример 2: Нямаше да се откаже докато не види усмивките на всички. 2. Не се поставя запетая пред "докато", когато съюзът въвежда част от израз, който е тясно свързан с основното изречение. Пример 1: Морето не стихваше докато бурята не утихна. Пример 2: Дърветата се люлееха докато слънцето бавно залязваше. Бележка за Докато Малко известен факт за съюза "докато" е, че в някои диалектни форми на българския език той може да бъде заменен с други форми като "дорде" или "дордека", което обаче запазва същата функционалност в изречението. Тези регионални особености също влияят на употребата и пунктуацията на "докато", макар че те рядко се срещат в стандартизирания български език.

Въпросителни думи Въпросителните думи са части на речта, които въвеждат въпроси или уточняват информация в изреченията. Те функционират като средства за изразяване на запитвания или за предоставяне на допълнителни детайли, свързани с темата на изречението. Въпросителните думи  изискват специално внимание при поставянето на запетая , за да се осигури яснота и коректност в писменото изразяване.   Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Прости изречения с въпросителна дума 89. - За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила: 89.1. - Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. Примери: Не е ясно кой е идвал. Никой не казва колко още ще продължи кризата. Посочете къде се подават жалби. Помисли как ще живееш оттук нататък. Питайте каква е цената. Чудя се кой ли ще е следващият… Дълго се колебахме кого да изберем. Не знаем дали вървим в правилната посока. Разбрахте ли кога тръгваме? Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС. 89.2. - Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му. Примери: Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от съществено значение за действията на синдикатите. Любопитството кой е в стаята с Ирина, не ми даваше покой. 89.3. - При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни думи и разположени след пояснявано от тях просто изречение, няма запетая само пред първото въведено с въпросителна дума изречение. Пример: Много късно осъзнахме къде са грешките ни, как да ги коригираме, колко висока е цената им. 89.4. - Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, е разположено друго просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Примери: Чудех се, докато вървях, кой ли е бил този странен непознат. Антония се питаше, ако Мишо ù звънне, дали да го покани на среща. 89.5. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Пример: Попитах мъжа, седящ до мене, кога е започнала презентацията. 89.6. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Пример: Не съм разбрал, значи, къде са се приютили влюбените гълъбчета. 89.7. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Пример: Разбра ли сега, Янче, как се става депутат? 89.8. - Пише се запетая между две прости изречения, ако второто изречение съдържа въпросителна дума и смисълът му се пояснява от предходното изречение. Примери: Ако не съм аз, кой ще ти помогне? Когато Марин се върне, Нина ще бъде ли вкъщи? Които винаги роптаят, защо сега мълчат? 89.9. - Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая. Примери: Кой ще е следващият, аз не мога да гадая. Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, експертите не казват.  Цитатът завършва тук

Думата „което“ е относително местоимение, използвано в българския език за въвеждане на подчинени изречения. Тя свързва основното изречение с допълнителни пояснителни елементи. Запетаята при употребата на „което“ често е необходима за осигуряване на правилната синтактична структура. В този документ ще разгледаме кога се пише и кога не се пише запетая пред думата „което“, какви са правилата и изключенията, както и как тази дума влияе на сложните изречения. Граматически анализ на думата „което“ Дефиниция „Което“ е относително местоимение, което изпълнява функцията на свързващ елемент между главното изречение и подчиненото пояснително изречение. Най-често „което“ служи за въвеждане на подчинено изречение, което уточнява или пояснява елемент от главното изречение. Пример: Наблюдавах залеза, което  ме накара да се почувствам спокоен . Употреба на запетая при думата „което“ Запетая се поставя пред „което“ в следните случаи: Правило: Когато „което“ въвежда подчинено пояснително изречение. Подчиненото пояснително изречение добавя второстепенна информация към главното изречение. Такава информация може да бъде премахната, без да се наруши смисълът на основното изречение. В тези случаи запетаята е необходима, за да отдели пояснителния елемент. Пример 1:   Прочетох статията, което  ми помогна да разбера темата по-добре. Обяснение: Подчиненото изречение „което ми помогна да разбера темата по-добре“ добавя допълнителна информация за резултата от прочитането на статията, но не е съществено за основния смисъл на изречението. Пример 2:   Видях езерото, което  блестеше на слънцето. Обяснение: Подчиненото изречение „което блестеше на слънцето“ допълва информацията за езерото, но без него основното изречение остава смислово завършено. Когато въвежда подчинено ограничително изречение, запетая не се поставя пред „което“ В тези случаи подчиненото изречение е съществено за смисъла на главното изречение и не може да бъде премахнато, без да се наруши основният смисъл. То уточнява конкретен елемент от главното изречение. Пример:   Това е решението което  ще ни донесе успех . Обяснение: Подчиненото изречение „което ще ни донесе успех“ е неразривно свързано с Решението и определя кое точно Решение се има предвид. Без това уточнение смисълът на изречението би бил неясен, затова не се използва запетая. Сравнение между пояснителни и ограничителни изречения: Пояснително изречение : Допълва главното изречение с второстепенна информация. В тези случаи се поставя запетая. Пример: Прочетох статията, което  ми помогна да разбера темата. Ограничително изречение : Необходимо е за точния смисъл на главното изречение и не се отделя със запетая. Пример: Това е действието което  ще ни донесе успех. Синтактична функция на Което „Което“ като относително местоимение свързва основното и подчиненото пояснително изречение. Поставянето на запетая пред „което“ е от решаващо значение за правилното разграничаване на отделните части на изречението. Пример: Той ми изпрати книга, което  ми помогна да се подготвя за изпита. Тук запетаята отделя пояснителното подчинено изречение от основното, като подчертава допълнителната информация. Лексико-семантична роля Значението на „което“ може да варира в зависимост от контекста, което влияе на правилата за поставяне на запетая. В зависимост от това дали „което“ служи за уточняване или за дефиниране на важна част от изречението, правилото за запетаята се променя. Пример 1 (пояснително): Четох книга за природата, което  ме накара да осъзная колко е важно да я опазваме. Пример 2 (ограничително): Това е действието което  беше ключово за нашия успех. В първия пример „което“ добавя пояснителна информация и се отделя със запетая. Във втория пример „което“ дефинира съществена част от изречението и не се отделя със запетая. Употреба на думата в разговорен и писмен стил Има разлика в употребата на „което“ в разговорния и писмения стил. В разговорния стил често се пропуска паузата, докато в писмения стил тя се изисква за осигуряване на синтактична точност. Пример (разговорен стил): Той каза нещо което не разбрах веднага. Пример (писмен стил): Той каза нещо, което  не разбрах веднага. В разговорния стил запетаята може да бъде пропусната, но в писмения стил тя е необходима за правилното структуриране на изречението. Допълнителен аспект Един по-малко известен факт за думата „което“ е, че тя може да се използва и в специфични юридически и административни текстове, където правилното поставяне на запетая може да окаже влияние върху значението на документа. В тези случаи запетаята осигурява прецизност и яснота. Пример: Договорът бе подписан от страните, което  означава, че той вече е в сила. Съвет Винаги обръщайте внимание на контекста на изречението при употребата на „което“. Запомни, че запетая се поставя, когато „което“ въвежда пояснителна информация, но се избягва, ако е част от ограничително подчинено изречение, което е съществено за значението на главното изречение. Това е една от най-честите грешки, която може да доведе до неяснота или двусмислие в писмения текст.

Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Запетая при Прости изречения с уточняваща дума или израз 90. - Не се отделят със запетая две прости изречения, ако пред съюза или съюзната дума, въвеждащи второто изречение, стои отрицателната частица не или уточняваща дума или израз даже, дори, дълго, едва, единствено, именно, много, малко, особено, поне, само, тъкмо, чак, твърде дълго, твърде скоро и под Визите за членове на семействата на граждани на ЕС се издават безплатно единствено когато въпросните членове на семейство пътуват в държавата членка домакин като придружители на гражданина на Съюза в тази страна. Младите шофьори катастрофират по-често не защото нямат опит зад волана, а заради самонадеяност. Георгиева отказала на предложението на Борисов малко преди да бъде оповестен съставът на новото правителство. Боли ме не защото изгубих теб, а защото изгубих целия свят.   Цитатът завършва тук.

Запетаята е един от основните препинателни знаци в българския език, използвана за разграничаване и структуриране на различни части от изречението. Особено важна е нейната роля при обособените части, които служат за подчертаване и изясняване на определени елементи в текста. Обособените части са елементи, които се отклоняват от основната граматическа структура на изречението и се нуждаят от специално внимание при пунктуацията. Настоящият документ изследва всички аспекти, свързани с употребата на запетая при обособени части, както и изключенията и специалните случаи. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: 80. Обособени части 80.1. - Обособените части на изречението, въведени безсъюзно, се отделят със запетая от останалите части на изречението. Изморена от пристъпите на въображението си, тя заспа призори. Отец Ередиа пишеше нещо на масата, отрупана с много книжа. Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. Иван, новият ни колега, се справяше добре с работата. А долу, в долината, виждате ли каква млечна пелена се разстила? Тогава полковникът избяга с жена си тук, в старата колиба. Днес, 15.09.2010 г., се проведе заседание със следния дневен ред. И тогава, в това мълчание, всички чуха тропот на конски копита. Мислейки за предстоящото заседание на Управителния съвет на банката, Заимов неусетно извървя разстоянието от университета до бившия царски дворец. Аз се долепих до гърба на баща си, превеждайки му шепнешком думите на хана. 80.2. - Обособените части на изречението, въведени с макар и, сиреч, т.е., или (в значение на т.е., сиреч ), като и др., се отделят със запетаи от останалите части на изречението. Днешният ден, макар и обикновен делничен ден, беше великолепен. Александър II бил женен за лелята на принц Александър – Мария фон Хесен, сиреч за сестрата на баща си. Съдът се произнася единствено върху конкретно дело, т.е. върху конкретно обвинение. Лаокоон, или за отношението на изкуството към действителността. Гласните струни, или гласилките, представляват две мускулни ленти вътре в ларинкса. Ние, като истински професионалисти, не сме съгласни с такова решение. Някои страни, като България и Русия, отхвърлиха предложението. 80.3. - Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разположена непосредствено след него обособена част. И уверен в късмета си, Христо отказал да се застрахова. Но тръгвайки на такъв тежък преход през зимата, рискуваш живота си. Цитатът завършва тук Дефиниция на Обособени Части Обособените части са елементи в изречението, които са изведени чрез интонационно и графично подчертаване с цел да се изясни или подчертае дадена информация. Те обикновено се отделят чрез запетаи, тирета или скоби и могат да бъдат различни по вид - допълнения, определения, обстоятелствени пояснения и други. Категории на Обособени Части 1. Допълнения Дефиниция за Допълнения Допълненията са обособени части, които добавят допълнителна информация за съществително или местоимение в изречението. Те могат да уточняват или разширяват значението на основния елемент. Употреба на Запетая Употреба на Запетая при Допълнения: Допълненията обикновено се отделят със запетаи, за да се подчертае тяхната второстепенна роля в изречението. 2. Определения Дефиниция за Определения: Определенията са обособени части, които уточняват или описват дадено съществително или местоимение. Те предоставят допълнителни характеристики и детайли за основния елемент. Употреба на Запетая при Определения: Определенията се отделят със запетаи, когато са обособени и предоставят допълнителна информация, различна от основното значение на изречението. 3. Обстоятелствени Пояснения Дефиниция за Обстоятелствени Пояснения Обстоятелствените пояснения са обособени части, които предоставят информация за обстоятелствата, при които се извършва действието. Те могат да указват време, място, начин, причина и други. Употреба на Запетая при Обстоятелствени Пояснения: Обстоятелствените пояснения се отделят със запетаи, когато са обособени и предоставят допълнителна информация, различна от основното значение на изречението. 4. Приложения Дефиниция за Приложения Приложенията са обособени части, които представляват съществителни или съществителни фрази, служещи за уточняване или допълване на предшестващо съществително. Употреба на Запетая при Приложения: Приложенията обикновено се отделят със запетаи, за да се подчертае тяхната роля на допълващи елементи в изречението. Изключения и Специални Случаи Изключенията са случаи, в които обособените части не се отделят със запетаи, въпреки че по правило трябва да бъдат обособени. Специалните случаи са ситуации, в които употребата на запетая при обособените части зависи от контекста и интонационните особености на изречението. Специални Условия: При наличието на определени съюзи, като "и", "или", обособените части могат да не бъдат отделени със запетаи, ако не се налага интонационно отделяне. Когато обособените части са кратки и не нарушават ритъма на изречението, те могат да не се отделят със запетаи. „Дъждът спря и слънцето изгря.“ (вместо „Дъждът спря, и слънцето изгря.“) Специални Случаи: Когато обособената част е вмъкната в средата на изречението и не изисква допълнително подчертаване чрез запетаи. Когато обособената част е тясно свързана със съществително или местоимение и не изисква отделяне за яснота. При обособени части в началото или края на изречението: „За да успее, той трябва да се труди много.“ „Той трябва да се труди много, за да успее.“ Заключение Важно е да се взема предвид контекстът и интонационните особености при употребата на запетая в различните видове обособени части.

Сложно изречение Сложното изречение се състои от две или повече прости изречения, свързани помежду си. Поставянето на запетаи в такива изречения е от съществено значение за правилната структура на текста. Основни Правила за поставяне на запетая в Сложното изречение Запетая между простите изречения в състава на сложното съчинено изречение: Когато сложното изречение се състои от две или повече прости изречения, свързани със съюзи като "и", "или", "но", "защото", "след като", "ако" и др., обикновено се поставя запетая пред съюза. "Той отиде на работа, но забрави да вземе документите." Запетая между простите изречения в състава на сложното съставно изречение: Когато сложното изречение се състои от главно и подчинено изречение, запетаята се поставя пред подчинителния съюз (например "че", "което", "за да", "ако", "когато"). "Зная, че си прав." "Тя каза, че ще дойде на срещата." Запетая при изброяване: При изброяване на повече от два елемента, запетаи се поставят между тях. "В стаята имаше столове, маси, лампи и килими." "На масата имаше ябълки, круши, грозде и банани." Запетая при вмъкнати или вметнати изрази: Вметнатите изрази или вмъкнатите части на изречението се ограждат със запетаи. "Иван, който е мой съсед, е отличен музикант." "Учителят, който беше нов в училището, бързо спечели уважението на учениците." Следвайки тези основни правила и примери, можете да подобрите структурата и яснота на вашите писмени материали. За по-детайлни и конкретни случаи, винаги е полезно да се консултирате с граматическите правила или да използвате ресурси като Zapetaya.com , които предлагат професионална помощ.

Специалните случаи за употребата на запетая в българския език обхващат уникални и редки контексти, които изискват по-задълбочено внимание. В тази статия ще разгледаме тези ситуации с ясни правила и примери, за да осигурим лесно разбиране и приложение на правилната пунктуация. Запетая след обобщаваща дума Правило Когато обобщаваща дума като „всички“, „всичко“, „само“ е последвана от изброяване, се поставя запетая след обобщаващата дума и преди изброяването. Пример: „Всички, ученици, преподаватели и родители, присъстваха на събитието.“ Анализ: Запетаята разделя обобщаващата дума от пояснителните елементи, които следват. Запетая при отрицателни изрази и конструкции Правило Запетая се поставя за разграничаване на двете части на изречението в отрицателни конструкции. Пример: „Не той, а аз ще свърша тази работа.“ Анализ: Запетаята ясно разграничава двете противопоставени части на изречението. Запетая при съюза „като“ Запетая при съюза „като“ Правило Когато „като“ въвежда подчинено изречение, се поставя запетая. Когато „като“ се използва със значение „като например“ или за сравнение, запетая не се поставя. Пример: „ Тя пътуваше, като се наслаждаваше на гледката. “ Анализ: В този случай „като“ въвежда подчинено обстоятелствено изречение и изисква запетая. Запетая при деепричастни конструкции Правило Деепричастни конструкции, които внасят пояснителна информация, се ограждат със запетаи. Пример: „Тя продължи да чете, без да обръща внимание на шума.“ Анализ: Деепричастната конструкция „без да обръща внимание на шума“ пояснява действието и е отделена със запетая. Запетая при въведителни изрази Правило Запетая се поставя след въведителни фрази, които уточняват времето, мястото или причината за действието. Пример: „След като свърши работа, тя тръгна към дома.“ Анализ: Въведителната фраза „След като свърши работа“ уточнява времето и се отделя със запетая. Обобщение Обобщаващи думи:  Запетая се поставя след обобщаваща дума, когато тя е последвана от изброяване. Отрицателни конструкции:  Запетая се използва за разделяне на противопоставени части на изречението. Съюз „като“:  Изисква запетая, ако въвежда подчинено изречение; за сравнения запетая не се поставя. Деепричастни конструкции:  Винаги се ограждат със запетаи. Въведителни изрази:  Изискват запетая за отделяне от останалата част на изречението.

Темата за употребата на запетая при два съюза по съседство разглежда правилата, които определят кога се поставя или пропуска запетаята между два последователни съюза. Цитат от Официалния правописен речник на българския език: Запетая при два съюза по съседство 93. - Не се пише запетая между два съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат различни прости изречения, при условие че първият съюз е неударен и едносричен. Примери: Предложете им, а ако не се съгласят, ги изпратете при мен. Снощи дълго звънях, но като не ми отворихте, си тръгнах. В този миг си мислех, че ако всички разберат, с мен е свършено. 93.1 - Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят със запетая. Депресията е състояние, което не засяга тялото, въпреки че, ако не ѝ се противопостави, човек може да се разболее сериозно. Не съм съгласен, понеже, ако поставим нещата на друга плоскост, губещите ще станат печеливши. Цитатът завършва тук Правило: Когато първият съюз е неударен и едносричен, запетая не се пише между двата съюза. Обратно, ако първият съюз е многосричен, съюзите се разделят със запетая.