Въпросителни думи
Въпросителните думи са части на речта, които въвеждат въпроси или уточняват информация в изреченията. Те функционират като средства за изразяване на запитвания или за предоставяне на допълнителни детайли, свързани с темата на изречението. Въпросителните думи изискват специално внимание при поставянето на запетая, за да се осигури яснота и коректност в писменото изразяване.
Цитат от Официалния правописен речник на българския език:
Прости изречения с въпросителна дума
89. - За прости изречения, свързани с въпросителна дума в рамките на сложното изречение, са в сила следните правила:
89.1. - Не се отделят със запетая две прости изречения, ако второто изречение е въведено с въпросителна дума и пояснява смисъла на предходното изречение. Примери:
Не е ясно кой е идвал.
Никой не казва колко още ще продължи кризата.
Посочете къде се подават жалби.
Помисли как ще живееш оттук нататък.
Питайте каква е цената.
Чудя се кой ли ще е следващият…
Дълго се колебахме кого да изберем.
Не знаем дали вървим в правилната посока.
Разбрахте ли кога тръгваме?
Важен е въпросът как България ще се позиционира в общата селскостопанска политика на ЕС.
89.2. - Когато просто изречение, въведено с въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със запетая се отделя краят му. Примери:
Въпросът кога ще започне пенсионната реформа, е от съществено значение за действията на синдикатите.
Любопитството кой е в стаята с Ирина, не ми даваше покой.
89.3. - При поредица от прости изречения, въведени с въпросителни думи и разположени след пояснявано от тях просто изречение, няма запетая само пред първото въведено с въпросителна дума изречение.
Пример:
Много късно осъзнахме къде са грешките ни, как да ги коригираме, колко висока е цената им.
89.4. - Когато между две прости изречения, свързани с въпросителна дума, е разположено друго просто изречение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Примери:
Чудех се, докато вървях, кой ли е бил този странен непознат.
Антония се питаше, ако Мишо ù звънне, дали да го покани на среща.
89.5. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обособена част, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая. Пример:
Попитах мъжа, седящ до мене, кога е започнала презентацията.
89.6. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Пример:
Не съм разбрал, значи, къде са се приютили влюбените гълъбчета.
89.7. - Когато първото от две прости изречения, свързани с въпросителна дума, завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна дума изречение се поставя запетая.
Пример:
Разбра ли сега, Янче, как се става депутат?
89.8. - Пише се запетая между две прости изречения, ако второто изречение съдържа въпросителна дума и смисълът му се пояснява от предходното изречение.
Примери:
Ако не съм аз, кой ще ти помогне?
Когато Марин се върне, Нина ще бъде ли вкъщи?
Които винаги роптаят, защо сега мълчат?
89.9. - Когато въведеното с въпросителна дума изречение се намира пред поясняваното от него изречение, двете изречения се отделят със запетая.
Примери:
Кой ще е следващият, аз не мога да гадая.
Кога ще настъпи очакваното оживление в икономиката, експертите не казват.
Цитатът завършва тук